Стефан Пройнов: Като експерт на антично и древно изкуство имах честта да познавам Джон Айело. За много хора това име не говори нищо, но практика близо 80% от античната скрап отиваше при него, това са много контейнери с монети предимно късен Рим от целият свят. Той беше от старата генерация и когато ние вече имахме мобифони и навлизаха джиесемите на визитката му имаше само един стационарен номер естествено офисът му беше на Уолстрийт.
Нямаше дори имейл на визитката си, а само име, адрес и телефон. Дятката, така го наричах аз, защото бе на 84 години когато се запознах с него преди повече от 20 години. Много земен и обикновен човек, който ме допусна до себе си и станахме приятели дори веднъж пиехме мастика от капачката на бутилката на смени на улицата. Скромен човек при условие, че всички американски президенти му ходеха на гости и имаше имение над 4000 акра. А фамилията му повече от 130 години държат над 60% от алкохолният бизнес в Америка дори по времето на сухият режим са били фактор.
Та как се възпитава в нумизматика. Станахме приятели и по световните нумизматични шоута като се видим той и аз оставяхме всички други настрана и се отделяхме да си приказваме на житейски и философски теми. Веднъж попитах мой приятел този мой приятел Джон Айело какво ги прави десетки може би стотици хиляди тонове монети ниско качество при това? И той ми разказа: Стефан, това, че той те харесва и ти отделя толкова време и ви е приятно да си общувате е просто привилигия за теб иначе той е от големите финансови акули. Тогава ми разказа за фамилията им и алкохолната им империя. Но аз държах да науча какво прави с толкова много монети и той ми сподели Джон е много силен политически и се е сраснал с американската администрация и той прокарва поръчки както ние днес в България казваме обществени поръчки.
Та Америка е голяма и когато Джон уреди тази седмица 60 000 училища да продадат на своите ученици по един комплект, който включва книжка с описание на монетите как да се почистят с чашки за накисване със специални четки и разни инструменти с лупа за разчитане и всякакви атрибути и в комплекта сложат по три непочистени монетки Джон продава на седмица 2 000 000 монети на 700 000 ученика по 35 долара за комплект като Джон Айело прави оборот от 24 500 000 долара.
И така голяма държава милиони деца се докосват до нумизматиката от най-ранна възраст. Но това са образователни програми и те от най-ранна възраст са запознати, че не трябва да се използват киселини и агресивни химикали, а трябва да се подходи по механичен път без да се увреди самата монета. Ето защо Америка е най-големият пазар, защото там от най-малка възраст ги възпитават в нумизматика, в отношение към историята за по-голямата част от децата това си е една обикновена част, но някои се привързват за цял живот.
Ето и защо образованието и възпитанието е важно за да има и култура във тези среди, а в България не е така. Както се казва „каквото посеем, това и ще пожънем“ а ние сеем невежество. Стефан Пройнов: Джон Айело най-вероятно не е между живите, но друг го е сменил. И образованието, и възпитанието на създаването на колекционери си е процес и до днес в Америка.
А ние в България вода газим и жадни ходим. Стефан Пройнов: Прави ми впечатление, че последните години в България има едно повишено уважително отношение към монетата, но някак си този модел е взаимстван от САЩ и си внесохме модел на възпитание. Белите ръкавици, сертифицирането на монети и даването им за грейдване и професионално почистване някак си придобива мода на влияние донесено отвън не възпитано у нас, но всеки уважаваш себе си колекционер и нумизмат приема леко по-леко новите стандарти на общността, нали така се казва. Естествено винаги ще има такива, които предпочитат шкафовете и класьорите или куфарите и таблите и ще искат да усещат допира със своята монета, но винаги ще носят рискът със себе си да я замърсят или повредят, но ще усещат и релефът и тежестта и в ръката си докато усетът за новия стандарт си е една пластмасова капсулована кутия.
Стефан Пройнов: Споменът ми за Джон Айело обаче идва да напомни, че трябва да се работи и с просветното министерство и да се обяснява на децата как да се отнасят с монетите, които са намерили на баба в скрина или в старата къща на тавана на дядо, защото това е важно не само за нумизматичната общност а и за самите монети, които също имат какво да разкажат като мен. Как ще ги стигнем американците ли? Може би като научим децата си.
Ние не можем да се променим, но можем да поставим фундамента на който да стъпят децата ни бъдещите нумизмати, защото в България има много потомствени нумизмати, но те са били възпитани от родителите си да обичат и ценят монетите, да ги изучават, а покрай тях да учат историята ни това си е възпитание в патриотизъм, да го предадем на идните е наш дълг!
