Стефан Пройнов: Масовото намиране на сребърни милиаренсий в прабългарските некрополи е доказателство за засиленото християнство още в VIII в. у българите. Милиаренсий е рядка сребърна монета с лице мощния Христов кръст.
Като “ лепта“, монетата давана на Харон, лодкаря, който прекарвал душите в отвъдния свят е даван милиарис, маркирал нееднозначно християнската религиозната принадлежност на починалия.
Поставянето в гроба, не, на каква да е монета за „лепта“ в гробниците, а на изключително рядката византийска сребърна монета, забележителна с това, че на лицето си изобразява мощния Христов кръст , е директно доказателство за широкото разпространение на християнската религия сред ранносредновековните българи, които използват стария елинистичен обичай в своего рода синкретизъм заплащат за превозването на християнските души с най-християнския символ на светия кръст.
Монетата и символа са прекалено големи, прекалено ценни, прекалено редки и прекалено натоварени с иконографската си символика дори и за времето си, за да се отдаде това на случайността при избора на точно тази монета, като „лепта“. Византийските сребърни монети са много редки.
Това говори за един съзнателен избор, търсене и намиране на такава монета за да изпълни функцията си на християнска лепта. Масово в некрополите се намират пробити антични монети отдавна излезли от обръщение, които населението използва в своето елинско суеверие.
Когато обаче в гроба се намери едно красиво прекрасно изработено бижу с малката пластика на лицето мощният християнски кръст, каквото са сребърните милиаренсий, то посланието е ясно, лицето е християнин. От една страна никой не би захвърлил седмичната си заплата, а ако пък иска да се покаже на богат би оставил златна. От друга, оставянето на този най-силен християнски символ, като лепта неминуемо е правел впечатление на варварите и те едва ли биха му простили подобно явно неуважение към Тангра, Луната, Залмоксис, Самодивите и т.н. в най-светия и уважаван обред сред хората наред с раждането и брака, независимо от религиозната принадлежност, към който обаче винаги се подхожда строго канонично към смъртта. Но сега се преминава към църковно опело като приемствеността и промяната на стандартите на общността, нали така се казва по-модерно, стават подмени! Стефан Пройнов: Ще дам два от стотиците примери:
1. При разкопки на прабългарско селище край каварненското село Топола сребърната монета е открита в биритуален некропол при разкриването на един от гробовете с изгаряне, съобщи за БТА проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН, която ръководи проучванията. Проф. Дончева я определя като византийска милиаренсий на император Лъв Трети, който е управлявал между 717г. и 741г.
2. При село Кюлевча са намерени два сребърни милиаренсий от края на осми век. Всички проверени некропола досега съдържат сребърни милиаренсий. Стефан Пройнов твърди, че дори по времето на Християнството в България тези езически ритуали продължават тук обаче при прабългарите наблюдаваме използването на точно определени сребърни монети с кръст.
Пройнов казва, че не са малко и некрополите с византийски погребения, в който на знатните са слагали златни Солиди, но пак са избирани номинали с Кръст на задната страна. Тази приемственост с времето отшумява някак си вече за пътят на душата се грижи духовник.
Дали има лодкар, дали молитвата стига за покой на душата аз не мога да ви кажа, но едно е ясно, че прабългарите са правили и двата ритуала хем с монети, хем със свещеник.
